С името Зимница на територията на страната са познати поне две населени места, като едното от тях се намира в област Стара Загора. Също така обаче има и село в Ямболската околия, което има площ от приблизително 42 000 декара и се намира в община Стралджа. Веселиново и Завой са съседни на селото места, които се явяват и неговата южна граница. Пак на юг се откроява и река Мочурица, несъмнено най-популярният воден басейн в региона. В исторически план има доста неизяснени факти и разкази, главно защото през годините се запазва формата на тяхното устно предание. Твърде вероятно е разказвачите да са допуснали неточности от фактологичен и всякакъв друг характер. Карахисарли е село от времето на османската империя, част от пределите на Топарлъка. То се споменава в документ на империята от 1591-ва година, като заселниците били предимно овчари.Започвайки да подлагат на обработка плодородните земи, по-късно хората се местят в Горния Юрт.
През 1812-та година следва ново преселване на хората, този път към село Зимница. За първото местене все още не са изяснени с точност истинските причини. Кашлакьой става новото място на живеене на хората, като името идва от близостта на чифлика на турски големец. Когато през 1829-та година в Одрин се подписва примирието между Турция и Русия, много от хората решават да тръгнат на изток с изтеглящите се руски войски. Кубей и Еникьой са част от селата, където намират подслон част от българите. Това кара политиката на империята да направи рязък завой, породен от обезлюдяването на региона. През 1832-ра се прави опит българските граждани да се върнат по родните места, като са им обещани куп привилегии и облекчение на досегашния им начин на живот. В Кашлакьой през 1830-та междувременно се заселват и други бежанци, а част от изтеглящото се с войските население остава в пределите на Добруджа. И на бежанците, както и на завърналите се предишни обитатели се предлагат облекчения от данъчен характер. Също така се открива и първото селско килийно училище. Предполага се, че то се помещава в частни домове, а не е построено в отделна и отпусната от общината сграда.
Село Зимница може да се похвали с това, че на негова територия се намира един от признатите български паметници на културата. Това е църквата Свети Димитър, построена още през 1856-та година. Точно тази година отбелязва края на Кримската война и поставя началото на възрожденските процеси в нацията, довели до избухването на Априлското въстание. През 1877-ма година жителите на селото биват нападнати едновременно от черкези и османци, като единственото спасение е да се залостят зад стените на храма. По такъв начин църквата става не само символ на одухотворяване, но и на спасение от сигурна гибел. Различни истории от такъв характер се запазват и до днес, а това е единственият в историята на селото случай за опити за спасение от такъв тип. Обикновено и околните гори се оказват последен пристан при такива ситуации. Колкото и да опитват войските да разрушат храма, опитите им остават неуспешни. 562-ма души живеят в селото след Освобождението и до един са от български произход.
